Увод
Българската диалектология като жива традиция (БДЖТ) е позволяваща различни търсения база данни със устна реч, в която е представено в много голяма степен диалектното разнообразие на българския език. Състои се от 204 откъса от 78 български села, подбрани от голям корпус записи на диалектна реч, направени в периода 1986 – 2022 г. Най-голямата част от материала е записан в 1993 и 1996 г. от българско-американски колектив, ръководен от Георги Колев, Владимир Жобов и Ронел Александър. Този колектив предприе две финансирани от IREX (Съвет за международен научен обмен) теренни експедиции. Другите материали включват записини, направени поотделно от членове на същия колектив и от техни колеги. Базата данни беше създадена със следните цели: 1) да запознае по-широка, интернационална публика с българската диалектология като научна дисциплина, както и с материали от българските диалекти; 2) да постави в центъра на изследването естествената спонтанна реч; 3) да се използват възможностите на базирана в Интернет база данни, за да спредостави на изследователите достъп до всестранна лингвистична информация за подбрани откъси от такава реч. Представянето на диалектните системи не е толкова подробно, колкото в лингвистични атласи, и по-селективно, отколкото в национални корпуси. От друга страна, целият материал е анотиран в степен, която не се среща в други източници. По отношение на изчерпателността, представените тук текстове дават достатъчна представа за диалектното разнообразие на българския език.
Важно предимство на сайта е възможността да илюстрира с реални примери вариантността, характерна за естествената реч (вместо категориалните разграничения, отразени в диалектните изоглоси). Пълната анотация на всички текстове позволява конкретни изследвания върху действително регистрирана в диалектите вариантност. Записите от теренна работа позволяват на тези, които не са просъствали, до получат възможно най-пълна представа за този момент, а в същото време разширява представата за диалектологита както за широката публика, така и за лингвисти работещи само с книжовни езици. Те разширяват представата и за диалектолози, предимно от други страни, които са запознати с голямото разнообразие, но са имали ограничени контакти с диалектна реч в естествените ѝ условия на село.
Друга цел на проекта да запознае интересуващи се учени, които биха искали да създадат подобни сайтове, с етапите и процесите в разработването на тази база данни. Това е възможно, тъй като дигиталният интерфейс на сайта е разработен чрез свободно наличната система за организиране на съдържание Drupal. Този проект включва само материал, записан в България, но други лингвисти биха могли да създадат подобни сайтове с материали от близко- (или не толкова близко-) сродни езици.
Идеята да се подготвят избрани текстове и да се представят като аудиофайлове придружени с транскрипция, превод и анотация под заглавието Българската диалектология като жива традиция е замислена от Ронел Александър в края на 2008, а през 2009 основните участници в теренните експедиции започват работа по проекта. Дигиталният интерфейс е създаден от Куин Домбровски в началото на 2011 г. Оттогава до 2022 г. Жобов и Александър работят по подготовката на текстове (със значително участие на Колев в началните етапи). Камерон Гървин допринася с работа по проекта от 2013 до 2016 г., а група студенти, повечето то Бакалавърската програма за практиканти изследователи на Калифорнийския университет в Бъркли, работи по въвеждането на данните. Сайтът е отворен за публика в бета версия от 2016 г., а през 2019 преминава към финална версия. Въвеждането на нови данни преключва през 2023 г.
Източници
Основната част от записите на терен са направени от българско-американски колектив (предвиждаше се и покойният Максим Младенов да бъде част от този колектив, но той участва само в една експедиция през 1992 г. преди ненавременната му смърт през ноември същата година). Местата за тези теренни експедиции бяха избирани след подробни проучвания в публикувани материали, най-вече в Българския диалектен атлас, и консултации с други български диалектолози. Всички информатори са записани с тяхно съгласие.
Много материали са записани по време на експедициите през 1993 и 1996 г. Целта на първата експедиция, проведена през септември и октомври 1993 г., беше да се съберат образци от югоизточни*, югозападни и погранични** говори. Бяха посетени селища в Чирпанско, Хасковско, Ивайловградско, Маданско, Смолянско, Гоцеделчевско, Санданско, Петричко, Кюстендилско и Белоградчишко.
Целта на втората голяма експедиция, проведена през юли 1996 г., беше включените в нея студенти да се запознаят практически не само с теренната работа, но и с международното сътрудничество. За тази цел първоначалният колектив (Колев, Жобов и Александър) беше разширен с трима американски докторанти и трима студенти от Софийския университет. Теренната работа беше съсредоточена в три региона: на източнобалканския еркечки говор, на централния балкански говор на Трявна и на родопския широколъшки говор. Описание на тази съвместна експедиция и изследвания върху събрания материал бяха публикувани електронно през 2004 г. под заглавието Revitalizing Bulgarian Dialectology, http://escholarship.org/uc/item/9hc6x8hp.
За да се разшири геограското покритие, осигурено от тези две експедиции, бяха включени допълнителни материали, записани при по-кратки експедиции от някой от участниците в колектива, а в някои случаи от техни колеги и студенти. Тези пътувания са осъществени през 1986-1989, 1999-2002, 2011-2013 и 2021-2022 г.